Последният човек
Тази статия е за филма на Фридрих Мурнау. За книгата на Петер Богати вижте Последният човек (роман).
| Последният човек | |
| Der letzte Mann | |
| Режисьори | Фридрих Мурнау |
|---|---|
| Продуценти | Ерих Помер |
| Сценаристи | Карл Майер |
| В ролите | Емил Янингс Мали Делшафт Макс Хилер |
| Музика | Джузепе Бече |
| Оператор | Карл Фройнд |
| Филмово студио | „УФА“ |
| Жанр | Драма |
| Премиера | 23 декември 1924 г. (Ваймарска република) |
| Времетраене | 90 минути |
| Страна |  Германия |
| Език | Ням филм |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Последният човек в Общомедия | |
„Последният човек“ (на немски: Der letzte Mann) е германски филм от 1924 година, драма на режисьора Фридрих Мурнау по сценарий на Карл Майер.[1]
В центъра на сюжета, типичен за жанра камершпил, е извънредно горд с длъжността си възрастен портиер в луксозен хотел, който внезапно е понижен и преживява трудно промяната. Главните роли се изпълняват от Емил Янингс, Мали Делшафт, Макс Хилер.[2]
Филмът използва иновативни техники, стремейки се да избягва използването на интертитри.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
Тази статия, свързана с Германия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.